argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
3.03.2019 г., 18:08 ч.

Невенчана любов 

  Поезия
1182 23 17


Ти няма да минеш до мен под венчило,
аз няма до теб да се будя щастлив.
Разлюбван до ерес – днес с дяволска сила
за теб оцелявам и още съм жив...

 

... и още ти пиша любовни сонети
прз дългите тягостни нощи и дни.
Любов е, която подреждам в куплети,
та с ритъм китарен за теб да звъни.

 

Не в обща постеля от скука стаени,
под покрив – за брачни несгоди гнездо,
а в къща, от обич далечна градена –
до залез и камък да бъдем едно.

 

Любов е, с любови до днес несравнима –
без користни мисли, без тъжни очи.
Под къдрава липова сянка, любима,
с ръце във ръцете си нека мълчим.

 

Без тънки халки и без глупави клетви,
по-волни от вятър бездомен през май –
с тих прилив на нежност окъпан да свети
на дните ни земни неземният рай!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??