Невидима клетка
Невидима клетка
Зад невидими прегради
днес животът ти минава.
Друг го мачка, друг го глади,
друг − да вземе го решава.
Мислиш ли, че си свободен?
Вярваш ли, че имаш глас?
Ти си в клетката забоден −
ти, съседът, брат ти, аз.
Клетка, свише изградена
от безмерно алчни люде.
Там животът биде сцена,
а театърът – „Заблуди”.
В нея, инак, е прекрасно −
хранят и поят с пари,
и не ти се вижда тясно −
ха посмей им оспори!
Там канарчета не траят,
а се търси папагал −
че застига бърже краят
даже онзи, тона дал.
Телевизия ти дават −
колкот’ искаш (до нощес).
Псевдо цел – да забавляват,
а реална – интерес.
С драма, шоу, битки, бомби
ежедневно се вълнуваш −
сиреч с всички телезомби
по течението плуваш.
Забраняват крол нагоре
или бруст към някой бряг −
в коридор различен зор е,
щом властта подлага крак.
Власт, прегазваща полека
теб, наред с оная харта
за правата на човека
(все по-често – бита карта).
И избягвай да си болен
във затвора невидѝм,
че един човечец долен
е лечител доста мним.
Доктор, който ще те клати
по етажи, кабинети,
щото вместо болестта ти,
той те гледа у ръцете.
Но дори да кихнеш сухо,
пак не ще те излекува –
некадърник, с тиква куха,
може сал’ да се надува.
Страшното на тази клетка
е, че влизаш без принуда.
От дете си зад решетка
(всички вън им викат „луди”).
Вероятно ти не знаеш,
че си вътре!? Ами да!
Затова се и мотаеш
в утопична свобода.
Опомни се! Без намеси!
Дай си ясна равносметка!
Не съзнаеш ли къде си,
ще си винаги във клетка.
Аз съм също с теб в кафеза,
изкушаван от облаги,
но решил съм да излеза.
Ти какво решаваш, драги?
© Марин Цанков All rights reserved.
