Невидима среща
Любовта е няма, затова
слушаме се, без да си говорим.
Как ли да затвориш във слова
тайнствения аромат на розата?
Любовта е глуха, затова
не изтръгваме по вик сподавен.
Как така ще стреснем Вечността
с гласове на земните си рани?
Любовта е свята, затова
като в храм навеждаме главите.
Как ли се издържа тежестта
на ограниченията в дните?
Ти недей да вярваш на страха!
Тук ще съм, където и да бъдеш.
Любовта е радост, затова
аз милея, даже щом си тръгваш.
И да си космически далеч,
пак ще чувам твоя дъх накъсан.
Може да я покосят със меч,
любовта в жарава ще възкръсне.
Ти си най-дълбоката ми рана,
аз съм нелечимата ти болест.
Как ли да повярвам аз, че няма
порив за усмивка в тази горест?
