Aug 19, 2011, 12:03 PM

Невидима врата

707 0 1

Врата самотна в полето има

с търпение изпраща отминаващите часове

докато с надежда чака

с ключ в ръката някой да я посети.

 

Невидима за някои е таз врата,

не се показва тя без вяра в мечтите,

зад нея скрит жадуваният свят е

светът, където приютила е човешките мечти.

 

И само, който вярва, че света

върви напред, защото сбъдват се мечтите

ще може да открие самотната врата,

която ще го отведе в света магичен,

жадуван толкова от нас.

 

С ръка трепереща ключът ще превърти,

вратата плахо ще открехне,

но щом веднъж отворил я,

потоци светлина ще го облеят

и здрача черен ще изтласка от душата,

искри вълшебство в очи ще греят.

 

Какво ли по-красиво от мечтата

човека среща по света

и щом веднъж е влезнал през вратата,

ще пази ключа цял живот,

тъй да запази той ще може

тоз свят прекрасен от порок и зло.

 

Кристално чисти са мечтите,

в тях няма злоба, завист и печал,

даряват те вълшебството красиво

в нашия духовен свят.

 

Намерих таз врата самотна в полето

и в миг светът реален стана по-красив,

отново вярвам в любовта, доброто

и силата духовна по света.

 

И знайте, не ще позволя на никой

таз радост моя да отнеме някой ден,

не ще спра аз нивга да мечтая,

за да превърна моя свят в свят мечтан.

 

И доза лудост ще поема от живота,

във вихрен танц ще затанцуват моите мечти,

ключът за тайната врата ще нося в сърцето,

магия ще изпълва моите дни…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...