Врата самотна в полето има

с търпение изпраща отминаващите часове

докато с надежда чака

с ключ в ръката някой да я посети.

Невидима за някои е таз врата,

не се показва тя без вяра в мечтите,

зад нея скрит жадуваният свят е

светът, където приютила е човешките мечти.

И само, който вярва, че света

върви напред, защото сбъдват се мечтите

ще може да открие самотната врата,

която ще го отведе в света магичен,

жадуван толкова от нас.

С ръка трепереща ключът ще превърти,

вратата плахо ще открехне,

но щом веднъж отворил я,

потоци светлина ще го облеят

и здрача черен ще изтласка от душата,

искри вълшебство в очи ще греят.

Какво ли по-красиво от мечтата

човека среща по света

и щом веднъж е влезнал през вратата,

ще пази ключа цял живот,

тъй да запази той ще може

тоз свят прекрасен от порок и зло.

Кристално чисти са мечтите,

в тях няма злоба, завист и печал,

даряват те вълшебството красиво

в нашия духовен свят.

Намерих таз врата самотна в полето

и в миг светът реален стана по-красив,

отново вярвам в любовта, доброто

и силата духовна по света.

И знайте, не ще позволя на никой

таз радост моя да отнеме някой ден,

не ще спра аз нивга да мечтая,

за да превърна моя свят в свят мечтан.

И доза лудост ще поема от живота,

във вихрен танц ще затанцуват моите мечти,

ключът за тайната врата ще нося в сърцето,

магия ще изпълва моите дни…