19.08.2011 г., 12:03

Невидима врата

705 0 1

Врата самотна в полето има

с търпение изпраща отминаващите часове

докато с надежда чака

с ключ в ръката някой да я посети.

 

Невидима за някои е таз врата,

не се показва тя без вяра в мечтите,

зад нея скрит жадуваният свят е

светът, където приютила е човешките мечти.

 

И само, който вярва, че света

върви напред, защото сбъдват се мечтите

ще може да открие самотната врата,

която ще го отведе в света магичен,

жадуван толкова от нас.

 

С ръка трепереща ключът ще превърти,

вратата плахо ще открехне,

но щом веднъж отворил я,

потоци светлина ще го облеят

и здрача черен ще изтласка от душата,

искри вълшебство в очи ще греят.

 

Какво ли по-красиво от мечтата

човека среща по света

и щом веднъж е влезнал през вратата,

ще пази ключа цял живот,

тъй да запази той ще може

тоз свят прекрасен от порок и зло.

 

Кристално чисти са мечтите,

в тях няма злоба, завист и печал,

даряват те вълшебството красиво

в нашия духовен свят.

 

Намерих таз врата самотна в полето

и в миг светът реален стана по-красив,

отново вярвам в любовта, доброто

и силата духовна по света.

 

И знайте, не ще позволя на никой

таз радост моя да отнеме някой ден,

не ще спра аз нивга да мечтая,

за да превърна моя свят в свят мечтан.

 

И доза лудост ще поема от живота,

във вихрен танц ще затанцуват моите мечти,

ключът за тайната врата ще нося в сърцето,

магия ще изпълва моите дни…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...