Невидимите нишки
Невидимите нишки ме заплитат
в кълбо от светещи искрици,
светулчени в дъга премигват
трептения по пърхащи ресници.
Не мога да заспя, сънувам будна.
И устните ти още ме изгарят.
Страстта прекипнала е луда
и звездните сияния ме мамят.
Луната уловила в мрежа арфи
със приказни мечти да и посвирят,
с Орфеевите звуци ме примамва,
а да си тръгна, просто нямам сила.
И ето ме, до теб, отново същата...
шептя, а ми се иска да крещя.
Екстазът ме превръща във безплътна,
но всъщност истинска, обичаща жена.
Луната се усмихва и притихва
по гребена на светеща вълна.
С невидимите нишки ме заплита
във огнения кръг на любовта.
в кълбо от светещи искрици,
светулчени в дъга премигват
трептения по пърхащи ресници.
Не мога да заспя, сънувам будна.
И устните ти още ме изгарят.
Страстта прекипнала е луда
и звездните сияния ме мамят.
Луната уловила в мрежа арфи
със приказни мечти да и посвирят,
с Орфеевите звуци ме примамва,
а да си тръгна, просто нямам сила.
И ето ме, до теб, отново същата...
шептя, а ми се иска да крещя.
Екстазът ме превръща във безплътна,
но всъщност истинска, обичаща жена.
Луната се усмихва и притихва
по гребена на светеща вълна.
С невидимите нишки ме заплита
във огнения кръг на любовта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
