Невидимото често е значимо
НЕВИДИМОТО ЧЕСТО Е ЗНАЧИМО
Пълчищата от облаци щом минат –
над ридовете дълго ще вали.
Наметнала дъждовна пелерина,
три тайнства есента ми сподели.
Тя стелеше – добра и мълчалива,
мъглите – тежки дрипи от печал.
Това, което с нея си отива,
докрай едва ли някой би разбрал.
Но я дочух – как в шепите си шепне,
че всичко, що е плод на любовта,
дори една искрица мимолетна –
ще бъде и пребъде на света.
Че страстите, които ме владеят,
ще избледнеят в някой тъжен ден.
Ще се превърна в трънче в суховея –
до този, който е останал с мен,
горчилки пил е, без да се преструва –
макар за друго да е имал шанс,
безкрайните ми бездни е преплувал
и не очаква за това реванш.
Блажена прошка, дадена ми свише,
снегът ще скрие в мохера си бял.
Обичал ли е – никога излишен
човек на този свят не е живял.
© Валентина Йотова All rights reserved.
