НЕВИНАГИ Е ОЧЕВИДНО
Аз непонятното разбирам –
защото то е съвършено.
Поръчал ли си втора бира –
навярно си повярвал в мене,
в страстта и будния ми шепот
които мълчешком износвам.
След мимолетното блаженство
изникват купища въпроси.
Но отговорите не искай –
защото бих ги премълчала,
Не знаеш колко си ми близък,
когато предстои раздяла!
© Валентина Йотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
