Неволя
НЕВОЛЯ
Раниха те неволите човешки.
Суров бе твоят дълъг, труден ден.
Много млада, плаха и крехка,
животът на слука те хвърли при мен.
Беше точната цел и аз те приех
като малка частица от мен.
В трудните дни опора си бяхме,
в летния зной и във зимния ден.
Нашето кротко и тихо мълчание
беше извор на чиста любов.
С насълзени очи в дни на страдание
бях за тебе на всичко готов.
Но отлитаха дни, менят се сезоните.
Огледален образ на мен стана ти.
Да избягаш от себе си вече е късно,
не търси никой друг! Ела, остани!
© Иван Иванов All rights reserved.
