ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
Nov 19, 2008, 9:01 PM

Невярващо се смеем... 

  Poetry » Other
759 0 8
Невярващо се смеем. Повярвали разплакваме
стотиците небета, със облаци задръстени.
Задръстеното гърло на случая изригва.
Случайна беше църквата. Нарочена –
молитвата.

Кълбото се търкаляше, огромно и сребристо.
Крилата беше стаята, в която стенех
“Искам!”
И черно-виолетови кристали сред очите ми
напомняха, че болката е опит за излитане.

Китайски порцелани, седефи и маслини...
Вековни разстояния събирам в шепа глина.
Повтарям се нарочно и бавно галя тъмното,
за да съм страшно точна, усетя ли, че съмвам.

Кора от бор, коричка от рана, уж зараснала.
Ливада и тревичка в сърцето ми. Пораснало.
Началото не помня, но предизвиквам края.
Животът ми е огън. И с него си играя.

Усмивката е песен, а песента е сила.
От силата започнах.
В торба стои ли шило?

© Лили Радоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??