Невъзможна Любов
Там, където сняг блести
и вятърът говори си с небето,
там където еделвайс цъфти,
срещнах аз момичето което...
не разбрах!
Минаха години, туй момиче,
пораснало и станало жена,
а аз глупакът, тъй безличен,
не я познах, позна ме тя.
От дните на изминалото време,
в нея съм запалил пламък нов.
-О, Господи! През тез години,
за мен е спомняла с любов.
Уви, отново пак раздяла.
А след нея? Само спомен.
Блести паважът след дъжда,
под стъпките на мъж бездомен.
Присъдата изрече я на глас:
-Обичам те! И си замина.
Осъди ме. - Да! В теб се влюбих аз,
прости ми мила.....
просто съм невинен!
Авт: Весо 1992г.
/Ей това ми изкочи ненадейно от архивите/ :o
© Веселин Христов All rights reserved.
