… невъзможният квит между Разум и Сърце…
… невъзможният квит между Разум и Сърце…
Разлюби ме. Преди да съм дошла.
От ябълки тръпчиви беше гризал.
Разми се моят образ на жена.
В сърцето ти набождаха филизи.
А как очаквах морният жътвар
от чувствата ми да сбере ръкойка.
Но номерът е много, много стар.
Натрапеният славей си е сойка.
И казваш квит сме? Нека да сме квит.
Сменихме чувства за ранени фрази.
И всяка още за Душата ме лови.
За мен са хищници. За теб да са инвазии.
Но роб, сърцето ми, на Разума не стана.
Везните им неравноделно се поклащат.
То дълго би със лекота камбаната.
Нататък с болка дълго ще му плащам.
А огънят ли? Вече не е огън.
От пепел съм. Във шепите ти драскам.
Ако раздухаш някой ден стиха с тревога…
… ще избуя… за късната ти ласка…
© Таня Георгиева All rights reserved.
