May 23, 2004, 9:57 PM

Невъзможно

  Poetry
1.5K 0 1
Погледнах те,ти беше същия,
но аз те гледах вече с други очи.
Отмествах погледа бързо,свенливо
сърцето лудо тъй силно заби!

Прибирах се в къщи пак уморена
от тази безумна игра,
в леглото се хвърлях със плач,разярена,
обичах те,а исках това да го спра!

Болеше.Разкъсвах сърцето на части
исках да можех всичко да спра.
Задавах въпроси,решавах задачи,
но тази до днес не реших.

Омръзна ми!Беше толкова дълго.
Подклаждах таз невъзможна любов.
Отново в леглото се хвърлях със сълзи,
но този път вените плачат,плачат със кръв!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...