Feb 11, 2014, 11:42 PM  

Невъзможно

  Poetry » Love
1.4K 1 7

Ръцете ми те  търсят, очите те намират,

но могат да те стигнат единствено в съня.

Наяве щом те срещна, сърцето галопира

и думите отлитат… Виновни без вина.

 

Каква е тази обич - безумна, упорита?

Без слънчеви милувки, без топъл юнски дъжд…

Открила своя пристан  единствено в очите.

Любов необяснима към недостъпен мъж…

 

Каква е тази обич и колко ще я нося?

За миг не ме допусна през каменния праг.

Захвърлям я и тръгвам покрай реката боса.

Навярно там ме чакаш?! Но на различен бряг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...