Невъзможно е да се обичаме –
любовта за нас е забранена,
невъзможно е да се докосваме –
от милувките сърцето наранено е.
Невъзможно е да се сънуваме –
това са кошмари неразбрани,
невъзможно е да се целуваме –
целувките са клади нежелани.
Животът за нас е невъзможен
като спектакъл, някога отложен,
който не ще се никога представи
и ще бъде завинаги забравен!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
