Гледаш ли отново тези двама,

Които нявга движеха с теб.

Блика ли отворена рана,

Някъде загнездила се в теб.

Светят ли им погледите щом се видят?

А ти отново потънала си в мрак...

Натъжаваш ли се щом за някъде отидат,

Из пъстрия далечен свят.

Къде ли си загуби пак сърцето?

Бие силно, но с тези удари боли.

Прости ли си сама за което,

Се опита да ги разделиш.

Един въпрос често задаван,

Разхожда се из твоята глава.

Защо останах си невзрачна?

Обляна в сълзи и самота.

Празнината тъй убива,

Онези чувства все още неизживени.

Но ти недей да ги прикриваш

Като разбиваш сърца неопетнени.

Другите не носят ли душа,

С която да се влюбват и обичат.

Никой не заслужава онова,

Което на страдалеца съдбата е урисал.