Сутринта слънцето проблесна,
с лъчи покри моето лице.
Прекарах нощ чудесна,
галена от твоите ръце.
По-късно срещнахме се във фоайето,
погледна ме и усмихна се ти.
Заби лудо в мен сърцето
и потънах в погледа ти.
Нощ незабравима и прекрасна
ме беляза за цял живот.
Нощ такава не ще забравя,
ще я помня винаги, любов.
© Пролетното момиче All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
