Незабравка
НЕЗАБРАВКА
Изгубена съм като незабравка
във този буренясал, кален свят.
Като нищожна малка мравка
в огромен, негостоприемен град.
Протягам жадно пръсти към небето
и отразявам неговата красота.
Със синята безкрайност на морето
от моя лик наднича нежността.
“Не ме забравяй!” – шепне мойто име,
“Не ме зaбравяй в тази тъмна нощ!”
Очите ми те молят:”Целуни ме!
Дори и после краят да е лош.”
Не може да се скрие очевидното,
не можеш да прекъснеш вечността.
Не можеш да си сигурен в привидното.
Самотна съм…Щом падне мрак – ела.
15.10.2000г.
© Василена All rights reserved.
