В хладна ветровита нощ,

сред зловеща тъмнина,

седя сама,

крещя напразно твойто име...

Но как се озовах,

как попаднах на това ужасно страховито място?

Сън ли е това?

Или е просто поредната шега?

Поглеждам в мрака...

виждам твоите очи,

Викам те...

и ти ме чуваш,

но не идваш ти при мен...

Протягам аз ръка към теб...

но ти не ми подаваш свойта...

Моля те да ми помогнеш,

иначе ще падна в пропастта...

но ти ме игнорираш,

сякаш мислиш само за това

как ще падна долу в нея,

как ще се изгубя някъде в мрака...

За да не зърнеш вече моите очи...

Това ли заслужавам аз

за моята любов към тебе?

С какво заслужих таз омраза?

Този студ в твоите очи...?

Върви си...!

Не, не се обръщай даже...!

Дори не ме мисли...

Аз ще падна в пропастта,

нека жално ме погълне мракът...!