Коварните думи, се впиха във мислите
и ги замъглиха напълно,
а в тях се изгуби и спомена за щастливите мигове,
прекарани с теб, там някъде си.
Виж как избледнява, забравя се.
Какво ли след това ми остава? Накрая попита душата му
"НЕ ЗНАМ!", отговори сърцето лъжливо,
защото знае, мълчи си обаче, не казвайки,
че от истината боли го, разплакано.
А сълзите вечно издаващи
попиха в земята, раздраната
от болките стари, зараснали. ...