Коварните думи, се впиха във мислите
 и ги замъглиха напълно,
 а в тях се изгуби и спомена за щастливите мигове,
 прекарани с теб, там някъде си.
 Виж как избледнява, забравя се.
 Какво ли след това ми остава? Накрая попита душата му
 "НЕ ЗНАМ!", отговори сърцето лъжливо,
 защото знае, мълчи си обаче, не казвайки,
 че от истината боли го, разплакано.
 А сълзите вечно издаващи
 попиха в земята, раздраната
 от болките стари, зараснали.
 Новите - все още кървящи - шептяха.
 Ала ти едва ли някога ще ги чуеш
 днес, изцяло потънал в тьгата си.          
 Защо лъча свой не потърсиш,
 защо на произвола остави живота си,
  нима той за теб не е ценен,
 нима за теб той нищо не струва?
 Размисъл... мълчание! Ценност може ли да бъде жалка
 или човекът жалък е във слабостта си?
 ... време
но отговорът още си остава неизречен
а въпросът още си стои със въпросителната.