Jul 26, 2018, 8:32 PM

Ни чул, ни видял, но ругал

  Poetry
401 1 1


(сълзлив рап)

 

Изядоха магаретата,
избиха и овцете,
сега строят ограда
заради свинете,
но свинщината, тя е
уви, отсам оградата.
Дори и баба знае,
парата е насладата.
Но кой ще се облажи
и кой ще плаща данъци?
Лъжата, днеска важи
пред истинските празници.
Зима наближава,
зеленото ще свърши.
Старците остават,
очите си да бършат.
Европа е доволна,
че има кой да бачка.
България е болна,
превита и е смачкана.
Виделият не чува,
чулият не вижда...
Народът в къщи псува
и никой не обижда...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...