Аз съм ничия, ничия, ничия!
Не мога да бъда вече на друг.
Излъчвам само безразличие,

изпълвам те само със студ.

Бях твоя - напълно, изцяло
силно, тотално, чак невъзможно.
И сърце, и душа, а и тяло,
а ти какъв беше? Да кажа е сложно.

Понякога беше горещ,
а друг път ужасно студен.
Така догаряше последната свещ,
а ти оставаше непроменен.

Все пак търпях и те чаках,
и те гоних, и исках отново.
Ти не знаеше колко изплаках
и ме имаше все на готово.

Само нужда да имаше, само дума да кажеш,
идвах, оставах колкото трябваше.
А ти ме забравяше, все ме оставяше
и тръгваше, дори да не исках.

Сега не ме притежаваш, сега ме загуби.
Вече съм ничия, където искаш върви.
Сега ще видиш какво е да се влюбиш,
да чакаш напразно и да те боли.