Ничия
Аз съм твоя, заспивай спокоен,
във съня ти без глас ще се сгуша.
Укротена съм, тиха съм пролет
и префинена цъфнала круша.
Не сънувай разгулна измама,
остави бог Морфей да те носи
сред поле от разцъфнали макове
и среднощни любовни утопии.
Потопи се в нектар от липите,
пчелен мед от гръдта ми събирай
и в легло абанос безгреховно
свойте мисли небрежно събличай.
Непонятно - аз първа открих те
като някаква тиха идилия.
Спи спокоен когато ме няма -
аз съм твоя, защото съм ничия.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Вярна на стила!
