Ние

Poetry

598 0 0

Всеки атом, тъкан от сърцето ти,

вовеки тамо в черна мъка грее.

Покрай ледените, леки лебеди

зло и злато се мъчим да посеем.

Колко наброй биват греховете ни?

Дали не са повече от седем?

Единствени, мълчащи, ледени

сред ветровете плачещи се реем.

Заминали усмивки - белези...

Питаме се накъде ще ни отвее.

Отвъд бездната в душите ни.

Пред болезнените облаци немеем.

Но докога надеждите ще тлеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0