Ние, актьорите

Кой вярвал е, че приказката свършва?

А фабулата й така сме фантазирали,

така сме плели искано-неискано!

Така сме вярвали в красивото... !

Как бързахме - да стигнем Тива,

преди да дойдат Лабдакидите,

преди да се изпречи Сфинкса... 

Откъснал хитроумният поет нарочно

последните глави със хепиенда,

света порочен станал неузнат,

а непорочното зачатие

се върнало назад

до Първото пришествие.

В гримьорните се пудрим още

с брашнена плява и бравурен плам -

измислиците прекрояваме

и врявата,

и  вярата,

и Шекспир...

Цитираме Джон Дън!

Актьорство е

да сричаш чужди драми,

човешко е

да страдаш от измамата

на дамата Шарлот (Бронте).

Самички вече. Имаме импресии

и текстове от житието:

геройски  ще захванем да се ежим.

Дано не се изрони амалгамата

и като рицарите на турнир –

еднопосочно да летим

към профила си

в огледалото.

Сега се уча да импровизирам

и кацнала сама на жица,

лепя от мъка тежки многостишия,

които

би изпяла кукувица.

Не знам дали е амплоа

да грачиш гадно

между света

и

другите старлетки,

но с малко кал

и дозичка двуличие

играя врана

вместо мажоретка.