Ние,актьорите
Ние, актьорите
Кой вярвал е, че приказката свършва?
А фабулата й така сме фантазирали,
така сме плели искано-неискано!
Така сме вярвали в красивото... !
Как бързахме - да стигнем Тива,
преди да дойдат Лабдакидите,
преди да се изпречи Сфинкса...
Откъснал хитроумният поет нарочно
последните глави със хепиенда,
света порочен станал неузнат,
а непорочното зачатие
се върнало назад
до Първото пришествие.
В гримьорните се пудрим още
с брашнена плява и бравурен плам -
измислиците прекрояваме
и врявата,
и вярата,
и Шекспир...
Цитираме Джон Дън!
Актьорство е
да сричаш чужди драми,
човешко е
да страдаш от измамата
на дамата Шарлот (Бронте).
Самички вече. Имаме импресии
и текстове от житието:
геройски ще захванем да се ежим.
Дано не се изрони амалгамата
и като рицарите на турнир –
еднопосочно да летим
към профила си
в огледалото.
Сега се уча да импровизирам
и кацнала сама на жица,
лепя от мъка тежки многостишия,
които
би изпяла кукувица.
Не знам дали е амплоа
да грачиш гадно
между света
и
другите старлетки,
но с малко кал
и дозичка двуличие
играя врана
вместо мажоретка.
© Златина Георгиева All rights reserved.
