Да говориш когато мълчиш,
да чувстваш сърцето в твоето тяло.
С душата по трудна пътека сега да вървиш,
да виждаш светът без огледало.
Пътеката тясна нагоре се вие,
повела е тяло и дух несломим.
Какво сме кажете в пространството ние?
Болка без рана в душата търпим.
Сърцето и то ли без рани сега ни боли?
Точно ще каже кога да мълчим.
Пожарът в живота нали ни гори,
ние с него вървим и мълчим.
В.Й. 21.01.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
