25.01.2016 г., 20:09

Ние с него

505 0 0

Да говориш когато мълчиш,

да чувстваш сърцето в твоето тяло.

С душата по трудна пътека сега да вървиш,

да виждаш светът без огледало.

Пътеката тясна нагоре се вие,

повела е тяло и дух несломим.

Какво сме кажете в пространството ние?

Болка без рана в душата търпим.

Сърцето и то ли без рани сега ни боли?

Точно ще каже кога да мълчим.

Пожарът в живота нали ни гори,

ние с него вървим и мълчим.

В.Й. 21.01.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...