Пак те викам в таз' самотна нощ,
и пак те грабвам тихо аз от нея.
И нека изпием цялата и мощ,
и лицемерно зад гърба и да се смеем.
Отново ще те викна,
обгърне ли ме самотата,
да забиваме в гърба и пак
камата на грехотата.
И през тази нощ студена
пак името ти викам...
но отвръща само ехо
и лицето ти не виждам. ...