Никито5
Не повярвах на очите си...
И жеста, който ми направи!
Кажи как да ти се отблагодаря.
И да не се излагам повече така.
Толкова неща искам да ти споделя,
Отлагам само, но до кога?
19.01.2008 г.
© Силвия Герджикова All rights reserved.
Не повярвах на очите си...
И жеста, който ми направи!
Кажи как да ти се отблагодаря.
И да не се излагам повече така.
Толкова неща искам да ти споделя,
Отлагам само, но до кога?
19.01.2008 г.
© Силвия Герджикова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...