Nov 28, 2007, 1:18 AM

Никога

  Poetry » Other
889 0 1


Никога



Всеки стих

като последен.

Всяка мисъл -

Вяра в Бог.


С поезията

е като с времето,

идеалът

никога не е готов.



Представете си – мечта.

Пишеш – гръмват небеса!

Пеят слънчеви кълбета,

скачат от цветя джуджета.

 

Ей, наистина, нали?!

Пишеш приказните дни.

 

27.11.2007
софия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...