Никога
Всеки стих
като последен.
Всяка мисъл -
Вяра в Бог.
С поезията
е като с времето,
идеалът
никога не е готов.
Представете си – мечта.
Пишеш – гръмват небеса!
Пеят слънчеви кълбета,
скачат от цветя джуджета.
Ей, наистина, нали?!
Пишеш приказните дни.
27.11.2007
софия
© Братан All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
