"... никога да не предавам теб..."
757
0
3
Всеки път ли кълнем се в изгряващи коловози,
по които в неверния час приближава ни влак?!
Заредени били сме, любими, с аромата на рози,
гонещ старост и злоба, суетата от късния мрак...
Издържахме и бури, виелици - всички прогнози
ни обричаха, тласкаха ни към печалния крах.
Не признахме отчаяно мимикриране в пози,
а изтръпнал светът дишаше нашия прах...
За утре да мислим, с какво сме различни,
за вчера, уви, да си спомним с добро.
Днес с теб до болка сме прями, прилични,
а другото... вятър, било каквото било.
© Мери Попинз All rights reserved.
