Никога не е късно да бъдеш щастлив
Несмели, плашливи, къде да се денем!?
от празнота, самота, как да горим!?
Хубавите неща свършвали внезапно.
Две капки вода колко ли са заедно!?
С лице към вятъра почвали ласките.
С шеметна бързина улавяй ги всичките!
Страх да нямаме пред света мълчалив
и пред залеза на Слънцето, с лъчи червени!
Гълъб бял прелитал през нашите небеса,
притежавал власт над живота и смъртта!
Миналата минута е минало, вечност,
а настъпващата, бъдеще, човече!
Никога не е късно... за щастието!
Щастлив да си... в настоящето!
от празнота, самота, как да горим!?
Хубавите неща свършвали внезапно.
Две капки вода колко ли са заедно!?
С лице към вятъра почвали ласките.
С шеметна бързина улавяй ги всичките!
Страх да нямаме пред света мълчалив
и пред залеза на Слънцето, с лъчи червени!
Гълъб бял прелитал през нашите небеса,
притежавал власт над живота и смъртта!
Миналата минута е минало, вечност,
а настъпващата, бъдеще, човече!
Никога не е късно... за щастието!
Щастлив да си... в настоящето!
© Мариола Томова All rights reserved.
