Feb 18, 2006, 6:58 PM

Никога не срещнах любовта

  Poetry
1.3K 0 1
В живота си никога аз
не можах да позная
свещеното чувство с име - любов,
за което толкова хора говорят,
че не си ли изпитал
не си и живял.

Кажете ми хора -
нима любовта споделена
наистина носи със себе си
толкова святост и толкоз живот.

Да.Живота ми тежък премина в грижи
и време не можах да намеря
за мъничко доза любов
за чувството тъй свято на този живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...