anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Jul 28, 2011, 10:22 PM

Никога не стига лятото 

  Poetry » Other
2401 6 20

Слънчасало е зрялото ни лято,

забравило е шапка да си сложи –

от мургав залез сякаш е отлято,

блести солено южната му кожа.

 

Хладнее вече сутрин, вятър брули,

от тежки сенки есента наднича:

в рибарска мрежа се премята юли,

пронизан от усмивката лисича.

 

Отлитат дните, сини пеперуди,

дете е Господ и с кепчè лови ги;

зад ъгъла и август се събуди –

гнездо на трийсет и една авлиги.

 

Теши ни календарът, че е рано,

а куфар стяга глезеното лято,

едва усетено и неживяно –

мечтание, в просъница изпято.

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??