Слънчасало е зрялото ни лято,
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули,
от тежки сенки есента наднича:
в рибарска мрежа се премята юли,
пронизан от усмивката лисича.
Отлитат дните, сини пеперуди,
дете е Господ и с кепчè лови ги;
зад ъгъла и август се събуди –
гнездо на трийсет и една авлиги. ...