аз никога няма да бъда пречка
без плач и самосъжаление
вървя сама по неутъпканата си пътечка
заслепяващ спомен ме гони
вятърът болката нежно в мен рони
аз никога няма да бъда пречка
знам кога съм победена,
дори да е нямало битка
волята за миг не ще е сломена
един спомен не ще ме пречупи
ще живея с миналото,а не в него
поражението на това ме научи
...
в оня ден морето изглеждаше тъжно,минорно
беззащитна,изчезваща дъга
нещо в мен изтляваше спокойно
отиваше си оная слада тъга
не дочаках залеза,напуснах спомена
с едва доловима усмивка на уста
© Мирослава Грозданова All rights reserved.