Никога вече!
Утрото, казват,
по-мъдро било
от забързана вечер.
Убийствено тиха, нощта
е разтворила мисли
в пелинов коктейл
от минало,
бъдеще
и конкретика.
Зората е с колики,
маларична
от болно-режещи истини,
в мокри чаршафи
от пот
и безкраен кошмар,
а героят съм аз,
търсещ в трескава клада
пречистване.
Таванът събужда
очите ми. Дива,
безумна обреченост…
Денят е замислено-празен,
просмукан от влага
и студ.
Надигам се друг!
А заспалите
снощи в леглото
любов, морал
и човечност - крещят:
Никога вече!
© Найден Найденов All rights reserved.
Поне при мен е така 
