Jan 10, 2021, 5:48 PM

Никой 2

  Poetry
495 3 10

Пелинено нагарча този хляб-

и хем горчи, а всъщност ми е нужен.

Това, че дишам, значи ли, че аз

живея? Или само съществувам?

Оглеждам се - и всички са така,

забили нокти хищно във дъха си.

Какво като ни няма на света,

щом на света сме толкова ненужни?

Страхът от болка дърпа ни назад,

не можем да превържем чужда рана,

щом нашата върти ни в земен Ад,

през девет кръга - все недоразбрани.

Пред себе си стоя на колене,

животът под сълзите ми се лее.

За мене няма никой да умре,

защото аз за никой не живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...