Jun 14, 2012, 11:25 PM

Никотин

  Poetry » Love
698 0 0

Бях цигара. Онзи мъж

ме запали изведнъж.

Виждам как и досега 

пуши той от любовта.

 

И горкото ми сърце 

пепелник за него е.

Хвърля в него онова,

дето пазих досега...

 

И остава просто фас

от надеждите за нас...

Няма аз, а никотинът 

всичко в него ще убива!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....