May 14, 2017, 10:38 PM

Нима бих могъл....

  Poetry » Love
425 0 0

   9/ НИМА БИХ МОГЪЛ

 

Аз никога не ще забравя,

щастливите младежки дни

и  цял живот с цял глас аз ще славя,

прекрасните си младини!

 

О, чувствата неповторими

и фантастичните мечти

и щастието ми за трима,

небето с едрите звезди!

 

За мен ти беше непозната,

но хлътнах в сините очи,

за пръв път видях красотата

и ти самата ме плени!

 

Ти стана моята русалка,

с неземно русите коси,

надеждата в живота ми не малка,

на Седмото веднага ме качи!

 

И влезнах в Пролетите и Летата,

със тебе съм до наши дни

и пазя чувствата си свято

родени в тези първи дни!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...