Нишката на Ариадна

Nov 13, 2019, 8:32 PM 2020-05-31T01:22:28+03:00

Poetry » Phylosophy, Other

590 1 3

Пак се сипна мъгла върху всички посоки.

Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв.

Ариадна откъсна от облака рохък

вълнен къс и усука върха му тополов.

Светлината се спря и замръзна в дланта ѝ –

обгорял кехлибар беше слънцето мътно.

А ръцете ѝ – две ослепителни гари –

изтъкаваха златното сукно на пътя.

Ариадна живее в скръбта си дълбока

сред зловонния дъх на смълчан минотавър.

Но лъчистата нишка е здрава посока,

кръгозор, увенчан от живителен лавър.

Като златно змийче лъкатуши в мъглата,

не една светлина разломена събира.

И когато звездата намери звездата,

светва пътят през гнилата плът на всемира.

А животът прещраква пред сивия кадър

в панорамния поглед на порива жаден –

щом в сърцето ни дебне мъглив минотавър,

значи нишка тъче и една Ариадна.

Please sign in with your account so you can comment and vote.