Петра (Петя Цонева)
45 158
Nov 13, 2019, 8:32 PM  

Нишката на Ариадна 

  Poetry » Phylosophy, Other
5.0 / 5
864 1 4
Пак се сипна мъгла върху всички посоки.
Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв.
Ариадна откъсна от облака рохък
вълнен къс и усука върха му тополов.
Светлината се спря и замръзна в дланта ѝ –
обгорял кехлибар беше слънцето мътно.
А ръцете ѝ – две ослепителни гари –
изтъкаваха златното сукно на пътя.
Ариадна живее в скръбта си дълбока
сред зловонния дъх на смълчан минотавър.
Но лъчистата нишка е здрава посока,
кръгозор, увенчан от живителен лавър. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Цонева All rights reserved.

Random works
  • kalinairumena (Дани) "Шепот на знахарки"
    "Шепот на знахарки"
  • СамоДива11 (Лора) Cosmological crisis
    Bridge: My soul is just like the universe Dark matter fills empty space My own inhabitants are destr...
  • Nevium (Нина Чалъкова) Invincible
    I am the horns in the winds that blow through Icecrown's haunted halls Behind every wall Flying abov...
  • Burns Change
    This life is an attempt at flight at the hands of the almighty gravity dragging all existence underg...

More works »