Петра (Петя Цонева)
45 158
13.11.2019 г., 20:32 ч.  

Нишката на Ариадна 

  Поезия » Философска, Друга
717 1 4

Пак се сипна мъгла върху всички посоки.

Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв.

Ариадна откъсна от облака рохък

вълнен къс и усука върха му тополов.

 

Светлината се спря и замръзна в дланта ѝ –

обгорял кехлибар беше слънцето мътно.

А ръцете ѝ – две ослепителни гари –

изтъкаваха златното сукно на пътя.

 

Ариадна живее в скръбта си дълбока

сред зловонния дъх на смълчан минотавър.

Но лъчистата нишка е здрава посока,

кръгозор, увенчан от живителен лавър.

 

Като златно змийче лъкатуши в мъглата,

не една светлина разломена събира.

И когато звездата намери звездата,

светва пътят през гнилата плът на всемира.

 

А животът прещраква пред сивия кадър

в панорамния поглед на порива жаден –

щом в сърцето ни дебне мъглив минотавър,

значи нишка тъче и една Ариадна.

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??