Нищо
Виждаш ли нещо?
Аз изгубих се в нищото...
Нощта далече е, но в очите има мрак.
Светлината угасна със светъл лъч,
Умираща с последната любов.
Тъгата е излишна, нищо не печели.
Болката е жива, но и тя ще умре.
Ни радост, ни тъга не разрушават мира,
родил се в сивото битие на мъртвото езеро,
останало от бурното море на живота ми.
И гледам, но не виждам вече.
И чувам, но не разбирам вече.
Останах сам в своя дом от нищо.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
