Като тайна магия,
като белия стих
аз те нося у мене
и никак не ми тежиш!
Като малка монета,
изкована от мед
все те крия у себе си.
Ти напук пък блестиш!
Като тънка верижка,
като стар медальон
твойта шия оплитам.
Как ли ще ме търпиш!
Като камък нетленен
от съборен стар зид
аз се вграждам у тебе.
И дано да простиш!
© Мая Санд All rights reserved.