На кръстопът черен
блести паричка,
като жълтичка.
Мисля - някой казват -
"вземи я, на късмет е",
други - "не пипай,
зло в нея крий се."
Поверия - суеверия,
страх от магия,
може някой със зла
мисъл да я кодирал!
Подминавам и мисля -
кой ли ще проклина часа,
в който я зърнал!
Дано не е близък!
Малък светът е,
малки хора живеят
и ръсят злоба.
Глобяват щастие, любов и сполука.
Поуката - нищо чуждо не вземай!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
