Застанал е звярът със зейнала паст,
какво ли не сторил за проклетата власт?
Жаден за жертва, за егото - глад,
червива отвътре, най-нишата гад....
Пред него аз стоя безметежно,
дали изгубил се бе безнадеждно?
Сякаш не вярвах, а шокът - голям
в борбата неравна, останах аз сам!
Без думи слушах безсмислици груби
и питах се, този кога се изгуби?
Знай, това да простя, не можах...
И нищо хубаво не ти пожелах!
© Ралица All rights reserved. ✍️ No AI Used
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
