Нищо лично
Безмълвна ме остави тази нощ
присмиваща се с твоят смях.
С една интрига за разкош
прободе мислите ми с грях.
А бе април – валеше цвят,
по крехките мечти с надежда.
Но твоят тъй измамен свят
смърт жестока им отрежда.
До пепел сива изгоряха
под погледа ти тъй циничен.
С отрязани криле трептяха,
в предсмъртния си миг лиричен…
Уби ги с ласкавост измамна,
лицемерна, безпардонно зла.
Не можах и дума да открадна
за тъжното двустишие в нощта.
А ти спокойно спиш до нея,
нехаен, тъмно безсърдечен.
Радостен, че в самота живея,
поискал да си ми далечен.
Бог ще ти прости, но не и аз
гаврата ти с любовта.
Аз ще раждам тъмен час
в обидно малка светлина…
И някога, когато пак те срещна
ще те подмина гордо ей – така.
Не ще ме видиш безутешна,
бледа, смачкана, сама…
До него светла ще ме видиш –
грейнал цвят от искрена любов.
На него зная ще завидиш
за дарена нежност – Благослов,
нехаеща за сляпото ти Его,
надмогнала първична страст
дарила правото на него
над моето сърце да има власт
Само тишина ще ти даря –
Такава, като твойта – безразлична.
Не, че станала съм зла,
за мен си никой – нищо лично…
28.02.2018 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
