не казвам
за гравитацията,
за подводните камъни.
Нямам повод
да плача
и да си режа
раните.
Няма нужда от драми,
от подводни течения.
Нищо лошо не казвам
за мъртвите си
вълнения.
Нищо лошо, което
да ври в сърцето ми.
Като бял ден е ясно,
че тежиш на небето ми
като камък
на мястото си.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
