Feb 27, 2007, 1:34 PM

нищо не искай

  Poetry
1.1K 0 2
Единствено да те обичам мога,
друго няма какво да ти дам.
Мислите ми – вятър тревожен,
а сърцето ми - живо едвам.
И душата ми –пясъчен замък,
построен на брега на морето.
Всеки хвърлил към него по камък,
а вълните събарят стените му леки.
И мечтите ми - ограбени, изгорени,
на пустинния пясък приличам.
За това нищо не искай от мене.
За това мога само да те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...