Нищо ново... Нали?
Нищо ново... Нали?
Защо студен си?
Моля, обясни...
А душата пак
боли и боли...
Сякаш е нищо,
обръщаш глава,
но мен погледни.
Подай ми ръка.
Давя се в сълзи
ситни, солени.
Сякаш без свършек
текат те от мене.
Очи кървави
вече пресъхнаха.
Не ща да боли,
силите свършиха.
Не ще понеса,
макар и една,
безсънни нощи.
Стопи се пламта.
Трудно ми става
вече да тичам
само зад тебе,
а ти да не чакаш.
Гоня те! Гоня
аз блян бледокрил,
но умори ме.
Къде си се скрил?
Вече не виждам
в далечината.
Какво да направя?
Остава да чакам
пак да се върнеш,
да се усмихнеш.
Нещо да кажеш,
да ме прегърнеш.
Аз ще те чакам
колкото трябва.
Само върни се,
от теб имам нужда.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
